Pravoslavna Ohridska Arhiepiskopija
 

Вести


 

Синаксар


 

Издаваштво


Прашања, одговори
и коментари


 

Врски


 

Видео и аудио записи


 

Архиепископ


Свет
Архиерејски
Синод


 

Историја


 

Организација
и адреси


 

Библиотека




English Version

1100 години Свети Климент Охридски

Омилија на Архиепископот Јован на прославата на 1100 години од блаженото упокоение на Свети Климент Охридски


RSS  rss
YouTube  YouTube


рубрика: вести

09.12.2018

Во 28-та недела по Педесетница, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован, присуствуваше на Литургијата и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола.


рубрика: вести

08.12.2018

На денот на споменот на Св. Климент Охридски, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован служеше и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола.


рубрика: вести

07.12.2018

На денот на споменот на св. вмч.-ца Екатерина, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован служеше и проповедаше во богослужбеното место посветено на нејзиното име во Скопје.


рубрика: вести

04.12.2018

На празникот Воведение на Пресвета Богородица во храмот, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован служеше и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола.


рубрика: вести

02.12.2018

Во 27-та недела по Педесетница, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован служеше Литургија и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола. Пред Литургијата го произведе во ипоѓаконски чин г-динот Андреј Петровски. Пред верните беше извадена и честица од светите мошти на Св. Филарет Московски чиј спомен се празнуваше на денешен ден.


рубрика: вести

28.11.2018

Со црковно благолепие, во Килкис (Кукуш), Р. Грција, кадешто се наоѓаат и нивните мошти, беше прославен споменот на Светите Петнаесет Тивериополски Маченици.

На 27 Ноември, беше отслужена свечена вечерна богослужба.

Следниот ден, на 28 Ноември, беше отслужена света Архиерејска Литургија на која началствуваше Неговото Високопреосвештенство Митрополитот на Верија, Науса и Камбанија г. Пантелејмон, во сослужение на Архиерејите, Митрополитот на Стагон и Метеорите г. Теоклит, Митрополитот на Филипи, Неаполи и Тасос г. Стефан, Епископот стобиски и Местобљустител струмички г. Давид и Архиерејот домаќин, Митрополитот Полјански, на Килкис и Агиос Атанасиос г. Емануил, како и голем број свештеници и ѓакон.

На Литургијата проповедаше Митрополитот г. Пантелејмон, а после Литургијата беше направена и свечена Литија низ градот Килкис.


рубрика: вести

26.11.2018

На денот на светиот Јован, Архиепископот Константинополски Златоуст, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован, го прослави својот именден во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст, кој пак истиот ден го прослави својот заштитник.

На Вечерната и Утрената од бдението на кое се прославуваше светителот началствуваше Епископот брегалнички и Местобљустител битолски г. Марко.

На Литургијата началствуваше Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован, а празнично слово произнесе Епископот стобиски и Местобљустител струмички г. Давид.

Со двата хора раководеа певците од хорот Мојсеј Петровиќ од Белград со протопсалтот Никола Попмихајлов.


рубрика: вести



25.11.2018

Во 26-тата недела по Педесетница, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован служеше Литургија и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола. Пред Литургијата го произведе во ипоѓаконски чин г-динот Ангел Кимев.


рубрика: вести

22.11.2018

На денот кога Православната Црква го чествува споменот на светиот Нектариј Пентаполски, егинскиот Чудотворец, небесниот покровител на параклисот Свети Нектариј Егински, во Скопје, Неговото Блаженство Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован богослужеше во овој параклис.

На навечерието на празникот беше отслужена празнична Вечерна служба, по која, на молба на верниците од параклисот, Неговото Блаженство Архиепископот Јован изрече поучно слово на тема: христијанските критериуми во современиот свет.

На самиот ден на празникот, Архиепископот Јован служеше Божествена Литургија во сослужение со Високопреподобните Архимандрит Иларион, игумен на манастирот Драганац, на Косово и Метохија и Јеромонахот Мојсеј, настојател на манастирот Успение Богородично во с. Лагово, Прилеп и со свештенослужители од повеќе епископии на Православната Охридска Архиепископија.

По прочитаното Евангелие, Архиепископот Јован му се обрати на насобраниот народ со вдахновена беседа, а по завршувањето на Литургијата за сите верни беше подготвено послужување.


рубрика: вести

21.11.2018

На денот на споменот на Соборот на Св. архангели Михаил и Гаврил и останатите небесни сили, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован служеше и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола. Пред почетокот на Литургијата го произведе во чин ипоѓакон чтецот Марјан Наумовски, од Битола.


рубрика: вести

18.11.2018

{sodrzina:

Во 25-тата недела по Педесетница, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован, служеше и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола.


рубрика: свет архиерејски синод\соопштенија

12.11.2018

Светиот Архијерејски Собор на Српската Православна Црква во којшто учествува Неговото Блаженство Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован и останатите Архиереји од автономната Православна Охридска Архиепископија, одржа дводневно заседание на 6 и 7 Ноември, оваа година, во Белград.

Покрај останатите теми беше донесен и соборски став во однос на црковната криза во Украина, после најновите одлуки на Цариградската Патријаршија. Со овој став службено беа известени сите Православни Цркви и откако тоа е направено, сега е момент тој да биде изнесен во целост и пред јавноста.

Соборот, најпрвин, со жалење констатира дека Цариградската Патријаршија донесе канонски неоснована одлука да рехабилитира и да признае за епископи двајца водачи на расколнички групации во Украина, Филарет Денисенко и Макариј Малетич, заедно со нивниот епископат и клирот, од кои двајца, првиот е своевремено канонски лишен од чинот, а потоа исклучен од црковната заедница и подложен на анатема, а вториот ионака е лишен од апостолското преемство како духовен изданок на сектата на таканаречените самосвети, заради што Светиот Архијерејски Собор таа одлука на Цариградскиот Синод ја смета за необврзувачка за Српската Православна Црква.

Соборот не ги признава наведените личности и нивните следбеници за православни епископи и клирици и, следствено, не прифаќа литургиско и канонско општење со нив и со нивните приврзаници.

И, на крајот, Соборот им предлага на Цариградската Патријаршија и на сите останати помесни автокефални Православни Цркви, прашањето на автокефалијата и прашањето на православната дијаспора, што поскоро да се разгледаат на сеправославен собор, за да се потврдат и да се зајакнат соборноста и единството на Православната Црква и во иднина да се избегнат искушенијата како што е ова, низ кое сега поминува светото Православие

Епископ бачки Иринеј,
Портпарол на Српската Православна Црква

http://www.spc.rs/sr/stav_srpske_pravoslavne_crkve_o_crkvenoj_krizi_u_ukrajini_posle_najnovijih_odluka_carigradske_patrij


рубрика: вести

11.11.2018

Во 24-тата недела по Педесетница. Епископот брегалнички и Местобљустител битолски г. Марко, во молитвено присуство на Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован, служеше и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола.


рубрика: вести

04.11.2018

Во 23-тата недела по Педесетница, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован, служеше и проповедаше во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола.


рубрика: вести

26.10.2018

Во организација на Иститутот за национална и религиозна проблематика од Тесалоники и Институтот за елинизмот во светот од Месинија, а под патронство на Архиепископот атински и на цела Елада, г.г. Јероним, се одржа еднодневна конференција во Ставропигијалниот манастир Св. Јован Златоуст во Битола на тема: Охридската Архиепископија низ вековите. Интересно беше излагањето на почесниот професор на Аристотеловиот Универзитет од Тесалоники, г-динот Атанасиј Ангелопулос со наслов: „Светот на православието низ денешниов геополитички развој”, осврнувајќи се на ситуацијата на Црквата во Украина.

Претходно, Неговото Блаженство, Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован отслужи Литургија за празникот на Св. вмч. Димитриј чиј спомен според Григоријанскиот календар се совршува токму на овој ден.


рубрика: вести

24.10.2018

Православната Охридска Архиепископија на различни начини го одбележува јубилејот 1000 години од основањето на Охридската Архиепископија. Оттука, по повод споменатиот јубилеј, канонската црква во нашата татковина, на јавноста ѝ го предочува и новото печатено издание - вториот том од книгата „Заради идното Царство“.

Ова, од еклисиолошки и историски аспект, скапоцено издание на Светиот Архијерејски Синод на Православната Охридска Архиепископија, е збир од документи, писма и текстови, кои го претставуваат историското сведоштво на Православната Охридска Архиепископија за единството и соборноста на Црквата во нашата татковина.

Првиот том „Заради идното царство“ беше објавен во 2005 година и неговата содржина го опфаќа временскиот период пред потпишувањето на Нишката согласност во 2002 год., сè до моментот на објавувањето на книгата, во 2005 година.

Овој втор том, пак, го опфаќа периодот од 2005 до 2018 година.

Како и првиот том, така и овој том, излегува со паралелен превод на англиски јазик.

Воведниот текст на книгата е студијата „Бесмислата на расколот, посматрана низ решетките на затворот“, на Неговото Блаженство Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован, пишувана во 2013 год., во времето на неговото повеќегодишно затворање, во затворот Идризово, во близина на Скопје.

Завршниот текст е пресудата на Европскиот суд за човекови права во Стразбур, во однос на барањето за признавање на правен статус на Православната Охридска Архиепископија од страна на државата.

Текстовите поместени во двата тома објавени со ист наслов: „Заради идното царство”, сведочат за напорите и жртвите на Православната Охридска Архиепископија, а пред сè на Неговото Блаженство Архиепископот охридски г.г. Јован, за решавање на проблемот на долгогодишниот раскол на Црквата во Р. Македонија. Како што вели Архиепископот охридски г.г. Јован, во предговорот на книгата: „текстовите ќе сведочат дека е многу лесно да се направи раскол во Црквата, но дека многу тешко истиот се залечува. Потребни се многу години да се поправи она што некои од негрижа и заради други, па дури и лични интереси го растуриле.“

Книгата е достапна во пдф формат на следнава адреса: http://poa-info.org/mk/izdavastvo/knigi/kingdom2.pdf


рубрика: архиепископ\интервјуа

02.10.2018

Църковните разделения в Македония и Украйна се коренят в етнофилетизма и политиката

Интервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)

Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?

Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго - ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или по-лошо - ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна Църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.

За добро или лошо решаването на македонския църковен въпрос се обвърза с украинския църковен проблем. Има ли основания за такъв паралел и обвързване?

Донякъде има основание да се правят паралели. Двата въпроса са дълбоко повлияни от етнофилетизма и политическите мотиви. Каква еклисиологическа разлика съществува между автономията и автокефалията? Смятаме, че няма такава. Но исканията за автокефалия имат една нецърковна цел, а това е чрез Църквата да се потвърди националната идентичност. Онези, които правят такова обвързване, забравят, че живеем в 21 век, в ера, когато информацията за по-малко от една секунда обикаля целия свят. Ако това не е достатъчно ясно, ще поясня. Точно върху тази бърза информация се основава съвременният глобализъм, който не само по името, а и по основните си характеристики е много сходен на глобализма от времето, когато проповядваха апостолите. Тогава е прието онова, за което говори св. апостол Павел: че няма нито евреин, нито елин. Това не е било прието в 19 в, дори в 20 век - не съвсем. Но то е повече от прието в 21 век, когато дори и онези, които не са в Църквата, търсят осъществяването на личността, която винаги е съборна и единствено в личностния живот, който е различен от живота като индивид, няма значение дали си евреин или елин.

Онова което, все пак, е много сходно, да не кажа еднакво между Украйна и Македония, е, че двете схизматични организации искат да получат автокефалия, а и двете са в схизма. Трябва първо да влязат в Църквата със статут, който Църквата ще им даде, а не със статут, при който те ще поставят условия на Църквата, пък когато узрее времето, със сигурност ще може да им се даде и статут на автокефалия, който много малко (дори никак) не различава от статута на автономия.

Започнал ли е преговорният процес между Константинопол и другите поместни църкви по въпрос с автокефалията на Македонската църква?

Ние все още не сме получили никаква официална информация от Константинополската патриаршия, че тя има някакво намерение да направи нещо по искането, изпратено от председателя на правителството на Р. Македония до Константинополския патриарх. За писмото от председателя на правителството на Р. Македония ние разбрахме от медиите и получихме косвена информация, че Македонската православна църква е подготвена да се откаже от името македонска, с цел да получи автокефален статут. Православната Охридска архиепископия направи това още през 2002 година, но конкретно за това изтърпях пет години и половина затвор, а срещу другите епископи, свещенослужители, монаси и монахини се водиха съдебни процеси. Въпреки това, драго ни е, че бяхме квас за ситуацията да узрее, и след толкова години да се разбере, че трябва да се откажат от името, което грабливо са присвоили.

Конкретно ще отговоря на вашия въпрос: Църквата майка има право, пък дори и задължение, да се грижи за единството на Църквата и решаването на разколите, но няма никакво право да действа еднолично и едностранно. Процесът за получаване на автономия е приет на Светия и Велик Събор, проведен в Крит през 2016 година, и дори и Църквата майка няма право да действа в противоречие с тези решения.

Според вас какви условия ще постави Сръбската православна църква за признаването на Македонската църква?

Сръбската православна църква не поставя други допълнителни условия от онези, които са приети на Светия и Велик Събор на Крит през 2016 година. Даването на автономен статут е вече установено и това е същият начин, по който е дадена автономия на Православната Охридска архиепископия през 2005 година. Както вече казах, безсмислено би било да се говори за автокефален статут на някаква организация, която е все още извън Църквата, без значение дали е тя в Украйна или в Р. Македония.

Обсъжда ли се промяна в името на Македонската църква като условие за даване на автокефалия? Какво е вашето мнение по този въпрос?

Аз вече отчасти отговорих на това и в предишния въпрос. Мисля че като Македонска църква не би могла да бъде призната. Църквата не е политическа организация и не би трябвало да се държи като такава. Ако политиката успее да завладее Църквата, тя ще престане да бъде сол. Църквата прави вечността да присъства във времето и всяко временно решение ще наруши репутацията на цялата Църква. Затова всяко решение, което не би било дългосрочно, повече ще навреди на Църквата, отколкото ще допринесе за единството. Дори името на Кока Кола не може да се използва от други, защото фирмата го е патентовала преди десетилетия, още по-малко може да се присвоява онова, което произлиза от съществителното Македония, защото то отдавна е защитено от елинската цивилизация.

Неотдавна публично достояние стана едно писмо на Сръбския патриарх Ириней до Константинополския патриарх Вартоломей (тук), в което той го призовава да не дава автокефалия на Украинската църква. Там обаче той споделя и свои мисли за църковната криза в Македония, а някои негови думи се сториха скандални на медиите в Македония. Какъв е езикът, на който днес трябва да се говори за проблемите в Православието, така че разделенията да се лекуват, а не да се задълбочават?

Езикът на всички архиереи, но особено на патриарсите, трябва да е език на истината, но едновременно и език на любовта. Ако е само език на истината, в повечето ситуации може да звучи грубо и да бъде меч с две остриета, но той все пак е истинен. Ако е само на любовта, той задоволява само сантименталните нужди на хората. Но, ако в някоя ситуация не може едновременно да бъде и език на истината, и език на любовта, тогава по-добре е в този век да се съобщава истината, защото любовта и любезното общение, ще останат за вечността, както казва апостол Павел, обаче тогава всички ще знаем истината и тя ще бъде основен код за съжителство в Царството Божие.

Оптимист ли сте за бъдещето на Православната църква?

Понякога мисля за бъдещето на Православието и се питам: дали и как ще издържи при разрешаването на големите предизвикателства, които носи съвременността. Но единственият отговор, който ми е известен, е че Църквата е Божия, а това означава че Православието е от Бога и то ще има бъдеще докато Бог има воля за това. Не искам обаче да кажа, че ние, хората, не трябва да имаме грижата за това и да оставим всичко на Бога. Господ чрез нас хората осъществява Своята воля, ако разбира се, сме съгласни с това. Но, докато има хора, които са съгласни да се осъществи волята Божия, Православието ще има бъдеще.

Извор: https://dveri.bg/uw6yh


рубрика: вести

01.10.2018

Дел од гостите, коишто во Ставропигијалниот манастир „Свети Јован Златоуст“, Нижеполе, учествуваа на литургиската прослава по повод јубилејот: 1000 години од основањето на Охридската Архиепископија, на 01 Октомври посетија дел од древните и видни храмови во Охрид и неговата околина.

Најпрвин го посетија манастирот „Свети Наум Охридски“ и се поклонија на гробот на светителот, а потоа ги посетија: црквата „Богородица Перивлептос“ и катедралниот храм „Света Софија“, во којшто служеле славните охридски архиепископи Јован IV Комнин, Димитриј Хоматијан, Константин II Кавасила и други.

Пред испраќањето на гостите, како добар домаќин, во градот Охрид, Неговото Блаженство Архиепископот охридски и Митрополит скопски г.г. Јован за сите нив приреди свечена трпеза, уште еднаш заблагодарувајќи им се за нивното учество во прославата на 1000 годишнината од основањето на Охридската Архиепископија.


рубрика: вести

01.10.2018


рубрика: вести

01.10.2018

© православна охридска архиепископија 2004-2018